Залавяне и смърт


На 22 септември 1872 г. Димитър Общи и Тетевенския частен революционен комитет организират Арабаконашкия обир. Васил Левски е против, но е подкрепен единствено от свещеноиконом Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Получава нареждане от БРЦК и Любен Каравелов за вдигане на въстание. Отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Знае за провала на обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит.

На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция в Къкринското ханче. При ареста, архивът е остава незабелязан от полицията. Комитетски книжа са запазени от Никола Сирков (Халача). След Освобождението от османско иго Никола Цвятков и Мария Сиркова предават част от него на Захари Стоянов, а друга в Музея на Ловешкото читалище „Наука“. При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на Музей Васил Левски (Ловеч) са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари от Арабаконашкия обир, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години.

Залавяне и смърт

Предаден е на Софийската извънредна следствена комисия. Изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихъмаюна, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Високата порта да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Османската империя и вреди на авторитета ѝ пред Европа.

Състава на комисията според протоколите от нейната работа е генерал Али Саиб Паша-председател на Държавния съвет, майор Шакир Мехмет Салим, Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, Иванчо Хаджипенчович, Пешо Тодоров, Мано Хаджистоянов и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. Смъртната присъда е издадена на 14 януари 1872 г. и е потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение, а и двама на смърт чрез обесване-Димитър Общи и Васил Левски. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София-отец Тодор Митов. В изповедта си казва:

Каквото съм правил, в полза народу е

Залавяне и смърт
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg